Здравейте! Стартирам този блог със свое стихотворение, написано в прегръдката на топла юлска нощ. Представям Ви една тривиалност,/ Меко казано – баналност/ За една кауза на конвенционалност/ И липса на рационалност./ На Вашето внимание,/ Следното бракосъчетание./ Радост взета от Тъга,/ Любов предлага на Смъртта./ Майка, татко и рода,/ Хванаха се за глава./ Лутат, вайкат се, крещят,/ А думите горят./ Аз, читателю, гледам отстрани,/ А ти таз страст разпространи./ Не разказ, а урок,/ Че щастието е наш порок./